Погледът е статусна, йерархическа категория. Правото да погледнеш другия, както и да се докоснеш до него е социална привилегия единствено на по-старшия към по-младшия, но не и обратното.
Между другото, жената по отношение на мъжа винаги или почти винаги е била "по-младша". Той е имал правото да я гледа, да й се любува, да я пипа и да я "чука" но обратното винаги е било невъзможно.
Даже в съвременния, достатъчно еманципиран свят, жената често може да се любува откровено на любимия си само тогава, когато той спи. Прекалено голямо внимание, дори и да е любовно и нежно, към гениталиите им, смущава много от мъжете. А пък сравнението на своя пенис с друг е направо недопустимо.
Мъжът-мачо си представя своя пенис като фалос и изисква всички да мислят по този начин. Фалосът не съществува за да го разглеждат, а за да му се покланят. Не напразно мъжката власт често се нарича фалократия.
Когато в края на ХIХ век се появяват първите професионални жени-художнички, предметните рамки на творчеството им са били много по-тесни от мъжките. На художествената изложба на Дружеството за свободна естетика през март 1910 год., две картини с голи жени, нарисувани от Наталия Гончарова предизвикват страшен скандал. Полиция задържа картините, а художничката е обвинена в развращаване на младежта (съдът я оправдава).
Ако така са приемали изображенията на женското тяло, е трудно дори да си представим, какъв гняв би си навлякла жена, дръзнала подробно и реалистично да опише святая святих на управляващата класа - мъжките полови органи!
Откритият и свободен женски поглед към мъжкото тяло практически и сега е извън закона. Мъжкият поглед, формирал мъжкото самосъзнание, по определение винаги е бил съревнователен, отчужден, завистлив, отблъскващ, не еротически, а понякога дори кастриращ.
Този поглед не ласкае пениса, а го превръща във фалос, култивирайки от една страна завист и чувството за собствената непълноценност, а от друга - пренебрежение и високомерие. Фалоцентризмът, фалическият култ и фалократията са различни аспекти на едно и също явление.
Пенис и фалосът са не просто различни, а и в много неща са противоположни. "Завистта към пениса е не нещо друго, а завист към фалоса; а завистта към фалоса е завист към фетиша. ". Възприемането и оценката на пениса по фалически критерии поражда у мъжете множество психо-сексуални трудности и проблеми. Голият, незащитен пенис не е нито толкова голям, нито толкова твърд, нито толкова надежден, какъвто е фалосът - той е чувствителен и нежен.
За разлика от самодостатъчния фалос, пенисът е твърде зависим от другите. Той става не само от мислите на стопанина си, но и от чужд поглед, под влиянието на който той се втвърдява и разцъфва или напротив - увисва и увяхва, а заедно с него оживява или болезнено потръпва чувствителното и нежно мъжко сърце (ако си припомним статистиката за броя на инфарктите при мъжете и жените, думата "чувствителност" в този контекст не е просто метафора).
Погледът - това е власт и единственият начин да се избавиш от нея е да не позволиш на други мъже да те гледат (жените не влизат в сметката - те няма "с какво" да съперничат на мъжете и нямат право да ги гледат). Оттук и особенната мъжка стеснителност и свързаните с нея нормативни забрани.
Превод : SAM
Още по темата: