В новата си стихосбирка Николай Атанасов пише за Спартакус, Площад Възраждане, Борисовата градина и други места, където българското общество е изгонило своите хомосексуални граждани. Книгата проследява универсалния път на един хомосексуален мъж от израстването му в хомофобно семейство, през скитанията му сред капаните на съвременната гей-култура и търсенето на любов на всички погрешни места, до осъзнаването че семейството му е увредило способността му да обича, и до превъзмогването на личните му демони чрез познанието и прошката.

Тази книга се появява с голямо закъснение спрямо вековната традиция на западната гей-литература. И въпреки това тя заслужава внимание като първи пример за автентична и ерудирана гей поезия на български език. Николай Атанасов е носител на няколко национални награди за поезия, между които престижната “Южна Пролет” за най-добра дебютна книга на 1999г. /”Ябълка”, Свободно поетическо общество, 1999/. Като един от най-ранните гей-активисти в България той е съставител на първото по рода си изследване на корените на българската гей-култура, публикувано в специален брой на "Литературен вестник" (19, 2000), и разглеждащо представянето на хомосексуалността в различните изкуства от най-новата история на България.


Купете си тази уникална книга и покажете на българските издатели че гей-литературата има бъдеще в България. Можете да я купите от книжарниците или да я поръчате онлайн:

http://www.pe-bg.com/?cid=9&pid=23592

http://www.book.store.bg/c/p-p/m-838/id-19595/organichni-formi-nikolaj-atanasov.html


Откъси от анкета за литературните събития на 2007 в България:

проф. Милена Кирова:
Сред непостижимата многобройност на стихосбирките (като всяка година) ще спомена само една, тъй като има най-добре изразен граничен характер. "Органични форми" на Николай Атанасов извежда присъствието на гей-поезията в българската литература до степен, отвъд която вече не можем да се преструваме, че "такова нещо" не съществува, или пък, че ако съществува, то все пак няма значение... Първата силна проява на българската гей-поезия.


Ясен Атанасов:
Сред поезията - Николай Атанасов (страхотна книга) и Силвия Чолева.

Ангел Игов:
В поезията ще отбележа "Картички" и "Писма" на Силвия Чолева и "Органични форми" на Николай Атанасов.

Симона Мирчева:
Заради маниашката хармония между книжно тяло и текст: изящният роман "Колекционер на любовни изречения" на Александър Декулов рисунки на Атанас Хранов и стихосбирката "Органични форми" на Николай Атанасов (корица Мариета Ценова, оформление Красимир Терзиев).

Биляна Курташева:
Ако събитие е онова, което не се побира в изработените по един или друг начин хоризонти, то за мен през 2007 това беше стихосбирката на Николай Атанасов "Органични форми". С цялата си суровост тя едновременно рязко разгъва потенциала на своя автор (след дебютната "Ябълка") и потенциала на правене на поезия тук и сега. Един брутален билдунгсроман, чийто лирически герой се справя със стигмите на домашното насилие "като национален спорт", на етническата другост ("Нищо че си турчин, аз пак те обичам...”) и на осъзнаването като сексуално различен ("Предпочитам сина ми да е убиец/ отколкото гаден педерас”). Твърде много другости за един живот и за една книга, които тя има сили и да иронизира. Съкрушителната й автобиографичност е съчетана с подривна литературност - опит да се излезе в гръб на традицията, да се извади наяве един алтернативен литературен канон на потиснатото различие по линията Лилиев-Вутимски-Георги Мицков. Книга за омерзението й желанието, безмилостна и заедно с това разбираща. Писана извън България, на което вероятно се дължи част от свободата й, тя е изненадващо своевременна - би било полезно, да речем, четенето й в бъкащото от насилие българско училище.
По смелост "Органични форми" на Николай Атанасов е съпоставима с "Писма до Петър" на Николай Бойков, големият пропуск в номинациите на тазгодишния конкурс "ВИК".

Марин Бодаков, поет, редактор литература във вестник “Култура”, преподавател в Софийския университет
“Жулиет Летърс” на Мария Каро: невинно лирическо възприятие, което ни най-малко не почива върху незнание за битието на света и езика, напротив.
“Картички” / ”Писма” на Силвия Чолева: две уталожени книги, чиито майсторски текстове като с копринен конец рязват меко, внезапно и дълбоко. Особено стихотворението “Литературно четене”.
“Органични форми” на Никола Атанасов: стихосбирката, която по красив, брутален и безкомпромисен начин отвори ново поле в българската литература. Извънредното събитие на 2007.
“Балади и разпади” на Георги Господинов: заради предизвиканата от антологията благодарност, че мисля и чувствам на кирилица.
“Сабазий” на Кристин Димитрова: романът, чрез който виждам зловещите политико-медийни актьори, които се кривят над живота ни и се опитват да го прекатурят.


откъс от книгата

Сонет за фашистката свиня



Да бъде проникнат и завладян

е недопустимо за този мъж -

най-непристъпното в него място

е смятано и за най-мръсното:


двете полукълба, проникнати

от мозъчен ствол като влечуго

с армия от органи, свикана

да смаже нетърпимата другост.


Мръсната тайна, че е уязвим -

с анус - месоядна орхидея,

вместо да е воин непобедим,

да подчинява и да беснее.


Страхът да бъде по-нискостоящ,

да се окаже слаб като жена.